Начало

На 2 май 2015 г. тишината на малкото селище Плиска, някогашната първа столица на Българската държава, се огласява от прииждането на хиляди хора. Поводът е знаменателен
честването на 1150-годишнината от Покръстването на българите в православната християнска вяра. Старата Базилика посреща висши духовни и светски личности от цялата славянска общност за Божествена света литургия послучай празника.

Голяма част от човешкото множество се събира и на поляната в противоположния край на градчето. Ориентират се по огромния 12 метров кръст, който се издига зад висок каменен зид. На него е окачен герб със стара българска розета, обрамчена от името на Плиска и завета на Аспарух „Тук ще бъде България!“ На обикновена дървена порта с обикновени букви пише: Двор на кирилицата. В деня на празника портата се отваря, за да посрещне първите посетители на един уникален не само за България, но и за света културно- исторически комплекс.

За създаването на този своеобразен дом на кирилските букви разказва неговият инициатор – Карен Алексaнян – арменец, установил се в България и научил много за историята ни:

„От частичните сведения, достигнали до нас от „Житието на св. Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски, разбираме, че след смъртта на св. Методий на 6 април 855 г. в Европа започнали мъченията над неговите и на св. Кирил ученици. По-младите от тях били отвлечени в робство, а по-възрастните – изгонени.

Климент, Наум и Ангеларий успели да стигнат до Белград, който по онова време бил българска гранична крепост. Там ги посрещнали с радост и ги изпратили с почести в Плиска при цар Борис, защото те „копнеели за България“, а царят „отдавна жадувал за такива учени мъже“. След пристигането им в столицата (около 866 г.) Борис настанил Климент и Наум в дома на боила Есхач, а Ангеларий – при другия си доверен боил Чеслав. Известно време царят пазел в тайна пребиваването в Плиска на приносителите на новата славянска писменост, „докато приготвим напълно това, което трябва да направим“. Но самият той бил обхванат от силно желание „всеки ден да разговаря с тях“.

Именно под въздействие на прочетеното в житието аз видях във въображението си дома на Есхач, където Климент, Наум и Ангеларий преработили глаголицата в кирилица, съобщили радостната новина на цар Борис и го поканили да му я покажат. Представих си царя, седнал на трон в единия край на двора, а пред него – буквите, наредени като войници на църковно-славянщината. Срещу фигурата на Борис, в далечината пред западния зид, виждах голям кръст, а пред него като бели видения – образите на св. Кирил и св. Методий. Книгата в ръцете им беше изписана на глаголица, но погледите им благославяха новите кирилски букви.

Така се роди идеята за изграждането на Дворът на кирилицата. За съжаление, не е известно къде точно са били домовете на боилите, в които са творили Кирило-Методиевите ученици. Може би Господ ме доведе и ми показа мястото, където са били създадени буквите. Няма как да разберем, остава само да се надяваме и да мечтаем, че е така.“

Комплексът „Дворът на кирилицата“ е организиран в две свързани едно с друго пространства:

Входната порта въвежда към Буквите – мястото, където са разположени внушителните скулптури(ръчно резбовани от камък) на кирилските букви пред погледите на три емблематични фигури – на светите братя Кирил и Методий и на св. Борис I – Михаил, царя покръстител на българския народ. Вляво от скулптурата му е изграден малък параклис, носещ неговото име. До параклиса се издига камък с кръст – традиционният арменски „хачкар“, подарък от първия християнски народ с послание за Двора на кирилицата.

През галерията, разказваща с картини за Покръстването, се прехожда към Крепостта – символ на защита и съхранение на българщината и писмеността. Това е автентична каменна постройка с кула и бойници, а двете огромни зали на първия и втория ѝ етаж са приютили най-значимото от историята на кирилицата и България.

От Крепостта се излиза във вътрешната част на Двора, където е пространството на Писателите.Началото е поставено с 14 барелефа на световни писатели, които в творчеството си са отделили специално място и на децата. Защото децата са началото на живота и обещание за неговото бъдеще. С постаменти са определени и местата, на които ще бъдат бюстовете на други класици на световната художествена литература. Първият от тях – на Пейо Яворов – ще бъде открит на 1 ноември 2017.

Дворът е откритото слънчево лице на всеки дом. Създава усещане за простор, но и за сигурност със здравите си зидове. Той е входът към своето, но и началото на пътя за обитателите му към световете на другите. Хората са подреждали дворовете си с любов, пазели са ги чисти и са ги населявали с живот и красота. Такъв е и Дворът на кирилицата – мястото, където кирилските букви се завръщат у дома, след като са дарили светлина и познание на една значителна част от човечеството.

Дворът на кирилицата изказва голяма благодарност на г-н Ашот Сергеевич Агабабян, депутат от Народното събрание на Р. Армения, за неоценимата и безкористна помощ по организацията на доставянето на буквите и хачкар-а от Армения в България.